1 март 2006 г.
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИ РОДНИНИ, СЕМЕЙНО ИМУЩЕСТВО И НАСЛЕДСТВА
ПРАВНИ ГЕНЕАЛОГИЧНИ УСЛУГИ ЗА ИМИГРАНТИ


      През последните години българските имигранти проявяват повишен интерес към генеалогичните изследвания. Тази заинтересованост се формира главно поради следните причини:
      а). Престижни семейни цели;
      в). Кандидатствуване за българско гражданство;
      с). Наследствени имуществени претенции и други поводи.

      Едно генеалогично изследване, което трябва да се подкрепи с документи с правни доказателства и логичен анализ, изисква редица материални и човешки ресурси. За да се планира ангажирано време и да се определят условията и необходимите инвестиции за работа съставихме една "ресурсна" схема, която може да бъде в полза на българските генеалози.
      Ефективността на генеалогичната услуга преди всичко зависи от количеството и качеството но входящите документи за започване на изследването.
      1. Понятието "Количество на входящи документи" включва:
      1.1.Възлагателно писмо за генеалогична услуга;
      1.2.Договор за генеалогично изследване;
      1.3.Пълномощно за осъществяване на генеалогични услуги;
      1.4.Информация за идентичност на имена;
      1.5.Легализация и превод на документи;
      1.6.Документи, изисквани от "Закон за защита на личните данни", по специално за наличието на документ и пълномощно от "Първи жив пряк наследник на починало лице".

      2. Понятието "Качество на входящите документи" включва:
      2.1.Наличието на достоверна и документална информация за участниците, местоположение и времето на генеалогичното събитие;
      2.2. Срок на валидност на използуваните документи - пълномощни, удостоверения и т. н.;
      2.3.Информация за начина на разплащане на услугата;
      2.4.Уточнени родови връзки чрез родови схеми и др.

      3.Понятието "Количество на изходящите документи" включва:
      3.1.Удостоверение за раждане, брак, развод, смърт;
      3.2.Удостоверения за наследници и идентичност на имената;
      3.3.Документи за доказване на събития, подпомагащи формирането на логика и изводи за правно-генеалогични цели;

      4.Понятието "Качество на изходящите документи" включва:
      4.1.Пълнота на данните за идентичност, като ЕГН, лични карти;
      4.2.Комуникационна информация като адрес, телефон и др.
      4.3.Източници на информация като архивни фондове, снимков материал и др.

      От началото на 2002 година (Държавен вестник брой 1 от 4.01.2002 г.) е в действие "Закон за защита на личните данни" който регламентира ползването на генеалогична информация, отнасяща се главно до т. н. "Живото описателни документи" (т. е. удостоверения за раждане, брак, развод и смърт). Принципно достъп до документи за раждане, брак и развод може да получи само лицето, което е упоменато в тези документи. Копия или дубликати на удостоверения за раждане, брак, развод, смърт и наследници на починало лице може да получи само първият жив пряк наследник на това лице, след като представи необходимите за целта документи. Трети лица могат да получат достъп до горе цитираните документи само след представяне на пълномощно от лице, което има право за достъп до тези документи. При по-сложни ситуации се изисква разрешение от специалната "Комисия за защита на личните данни", която заседава един път в седмицата (засега в сряда).
      За изследователите ще припомним, че първите официални граждански регистри в България се появяват след 1 януари 1893 година. Независимо от наличието на регистри по гражданско състояние, църквата също документира събитията. Легализацията на църковните документи преминава обикновено през няколко йерархични нива, а именно: заверка от Църквата, Епархийски духовен съвет, Митрополията и Светия Синод. Издаваните удостоверения от църквите имат доказателствена сила до 16 март 1946 година съгласно "Закон за замяна на кръщелните свидетелства с удостоверения от общините", публикуван в Държавен вестник брой 70. Информативно ще отбележим, че най-старите църковни регистри, които автора е ползувал, са от 1870 г. в църква "Свети Димитър" в град Сливен.
      Най-труден за сега остава проблемът за доказване идентичност на имената на българските имигранти, които са променили частично или напълно своите имена при имигрирането си в чужбина. Имахме случай за едно лице, пълното име на което в българския акт за раждане се състоеше от четири съставни имена (думи), а в смъртния акт в чужбина се състоеше също от четири съставни имена (думи), от които само едно от съставните имена (думи) съвпадаше. Известни са три начина за доказване на идентичност на имената на български имигранти:
      а). Чрез сравняване на официални български и чуждестранни документи, които притежават снимки. В тази връзка ще отбележим, че в България първите документи със снимка за лица над 18 години се появяват масово след 1958 година, а за деца под 18 години след 1990 година. Снимки съществуват и на паспортите за задгранични пътувания, въведени у нас през 1897 година.
      в). Чрез документ за промяна на име, издаден от имиграционните или съдебни власти на страната "приемник", т. е. в страната, в която се имигрира;
      с).Чрез съдопроизводство.
      Ще припомним, че преди години формирането на имената на българските граждани не беше строго регламентирано и зависеше от местни и етнически традиции. Правилата за образуване на имената на новородените български граждани за първи път се установява със закон, публикуван в Държавен вестник брой 182 от 10.09.1949 г. и коригиран на 9.06.1953 и 9.03.1990 година.
      Известна стохастичност съществува при преобразуване на българските имена, изписани с кирилица, за ползуване в други държави, тъй като не съществуват единни общоприети международни правила за транскрипция на нашите имена в чужбина.

      В правните документи трябва да се внимава при цитиране на дати по т. н. стар и нов стил. Информативно ще отбележим, че в България Юлианския календар е заменен с Григорианския календар през 1916 година, като 31 март се последва от 14 април.
      Много често генеалогичните изследвания са зависими от съществуващите правни норми у нас и в чужбина. Това изисква познаване на законите на страната и често се налага да се решават сложни казуси от документален характер - например официализиране за международно ползуване на копие на документ (т. е документ без наличието на т. н. "мокър" печат) на несъществуваща днес институция и др.

      За да са валидни за ползуване в чужбина, документите трябва да бъдат преведени на английски език или на езика на страната, в която ще бъдат ползувани. Изисква се също така те да бъдат заверени от Консулския отдел на Министерството на външните работи на Република България (или от консулските служби в чужбина) или придружени от т. н. "Апостил" ("Apostille", съгласно международната конвенция известна като "Convention de La Haye du 5 October 1961" или още "Hague convention of 5 October 1961", публикувана в Държавен вестник бр. 47 от 9.06.2000 и в сила от 30.04.2001).

      Сложни проблеми се явяват и при наличие на многобрачие или многодетство. Понякога за компетентното решаване на даден казус е необходимо изучаването и на действащи в миналото (но не действащи понастоящем) закони. В повечето случаи за решаването на правно-генеалогичните проблеми е необходимо да бъде притежаван богат практичен опит.

      Генеалогичните изследвания за документирано доказване на определени цели изисква много труд и участие на енциклопедично компетентни специалисти. Интересът към подобен вид правно-генеалогични изследвания ще подпомогне търсенето и развитието на генеалогичните услуги в България.

Проф. д-р Никола Чаракчиев
________________________
Бележка на редакцията:
Проф. Д-р Никола Чаракчиев е сред малкото българи, които се занимават професионално с генеалогични изследвания още в България. В САЩ продължава тази си дейност и помага на наши сънародници да намерят роднините си по света или да получат своето наследство.
Той е сред основателите и ръководителите на Българо Американска Асоциация - Чикаго.


Назад


 

Интернет дизайн