Скъпи сънародници!
     Целта на обръщението ни не е да обявим на коя страна ще застанем в спора относно избирателните права на българите в чужбина.
     Като организация изповядваща индивидуална и икономическа свобода и прозрачна демокрация обаче, за нас е важно решенията, засягащи избирателните права на близо 10% от българските граждани, да бъдат взети с участието на всички българи, а не само на политиците.

     ДЪРЖАВАТА НЯМА ПРАВО НА СВОЯ ГЛАВА ДА ОТНЕМА ЛИЧНИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

     Не си спомняме да е имало референдум, чрез който някой да е упълномощил политиците да правят това. Отнемането на избирателните права на българите зад граница не беше и част от избирателната платформа на нито една от партиите, участвали в последните избори за народно събрание. Българските граждани са преките началници на политиците и те определят техните права и професионални задължения, а не обратното. Аргументът, че народните представители изразяват волята на всички българи е невалиден, защото те не са избрани от 100% на българските граждани. Дори и тези които са гласували за тях едва ли ще бъдат съгласни за в бъдеще с всяко едно тяхно решение и действие по времето на четиригодишния им мандат. Политиците трябва да обяснят позицията си и да я защитят в публичното пространство, опирайки се на ясни факти, а не на митове и пропаганда. Нужен е референдум по въпроса.

     ВСЯКА ВИНА Е ИНДИВИДУАЛНА, А НЕ КОЛЕКТИВНА.

     Тези, които са гласували по два и повече пъти, трябва да си получат заслуженото. Не е справедливо, обаче, хората свързани по един или друг начин с нарушителите да страдат заедно с тях. Ако проекто-законът на ОДС цели да елиминира двойното гласуване, то нека бъде насочен само срещу виновниците. Всички наши изселници в Турция не са виновни за това, че една група от тях са решили да злоупотребят с правото си на глас. Останалите българи в чужбина също нямат никаква вина. Няма логика и в това да се отнемат завинаги избирателните права на българите с двойно гражданство (освен ако те не се откажат от небългарското си гражданство), защото нашите изселници в Турция са или български или турски граждани, но не и двойни. Турция не признава двойното гражданство, освен в случаите на специално споразумение между нея и дадена държава. Такова споразумение между България и Турция няма. Трудно е за вярване, че няма други начини да бъде предотвратено двойното гласуване. Срещу такса от 20 лева всеки български гражданин, законно напуснал България, може да получи от МВР информация за точните дати и времето, през което не е бил в страната. Гласуването в чужбина става с валиден международен паспорт, който съдържа и ЕГН-то на всеки български граждани. ЕГН-то е уникално и няма двама човека с едно и също такова. Достъпът до този тип информация и до съвременните технологии би бил достатъчен, за да се елиминира двойното гласуване. Където има желание има и начин.

     КОЙТО ПЛАЩА ДАНЪЦИ, ТОЙ ИМА ПРАВО НА ПОЛИТИЧЕСКА РЕПРЕЗЕНТАЦИЯ.

     Така е и най-честно спрямо данъкоплатците. Приносът на българите зад граница за попълване на държавния бюджет е значително по-малък от този на хората живеещи в България, но вината за това не е в тях. Емигрантите и гурбетчиите са най-големият чуждестранен инвеститор в страната. С парите си те издържат своите семейства в България. По този начин нито българите зад граница (с малки изключения), нито роднините им ползват социалните програми, които се финансират от данъци и такси. С част от тези пари, роднините на българите зад граница си плащат техните собствени данъци и такси. Социалните програми в България се финансират по разходо-покривен метод, който е пагубен за данъкоплатците и не отговаря на икономическите и демографски реалности в страната. Докато той е в действие хората в България ще продължат да носят по-голямата част от данъчната тежест. Именно поради това, те са в правото си да настояват за по-голяма политическа репрезентация от българите в чужбина.
     Избирателните права на последните обаче са вече ограничени в сравнение с тези на хората в България. Българите зад граница нямат право да гласуват в регионалните избори. При изборите за народно събрание, те нямат право да гласуват за конкретна личност, а само за политическа партия. Не им е предоставена възможност и да гласуват за независими кандидати. Гласовете им не отиват по родните им места, а се зачисляват към определен район от страната, избран предварително от настоящата политическата върхушка.
     Данъкоплатците в България обаче биха били в правото си да поискат допълнителни ограничения на избирателните права на емигрантите и гурбетчиите. Тук обаче е мястото да припомним на всички, че българските политици, а не българите зад граница са тези, които са създали избирателните закони и които следят за тяхното спазване и прилагане.

     В заключение, бихме искали да кажем следното:
     * За почти 17 години икономически и политически преход, единствените продукти, произведени в България, за които все още има непрестанно търсене по целия свят са хората ни. Този факт не може да бъде оспорен от никой.
     * Би било престъпление да позволим на политиците да разделят нацията ни на "българи в България" и "българи в чужбина." Като че ли народът ни не е достатъчно разединен вече. Едва ли някой обикновен човек би спечелил нещо от подобно разделение.
     * Обратно на това, което някои хора се опитват да ви втълпят, не всички българи в чужбина са напуснали страната си завинаги. Гурбетчиите се завръщат в опит да започнат нов живот. Вече има достатъчно млади хора, които се завърнаха за да започнат свой собствен бизнес. След десетина години една част от първата вълна емигранти ще бъде на пенсионна възраст. Къде си мислите, че те ще се пенсионират?
     ***
     Ние от "ПРОЕКТ681", бихме искали да окуражим всички българи, които споделят идеите ни. Посетете и електронната ни страница
     www.proekt681.org или пишете на pr@proekt681.org

Назад