1 април 2008 г.
Австралийска приказка

Австралия и Нова Зеландия са толкова хубави места за живот, че ако се изпълни онази опашата лъжа, три пъти опасваща земното кълбо, казана някога от някакви политици в някаква, като че беше Хелзинкска, декларация - че хората от свободния свят ще могат “свободно да се придвижват и живеят според своя избор” – веднага ще настане страхотна блъсканица по пътя за Сидни или Уелингтън.
И ето, че от тези места си дойде за малко в Чикаго една наша доскорошна съгражданка. Разбира се, и аз се вредих сред дългия списък за кратките аудиенции, които Светла Димитрова даде в снежното по нейно време Чикаго, преди да продължи пътя си по маршрут: Сидни - остров Бали – Чикаго – София – Куала Лумпур - Сидни. Беше умърлушена, леко посиняла от студ и със замръзнала усмивка.
Когато малко се посъвзе край камината и се поизшушка от шубите, видяхме че има страхотен загар – дар от слънцето, което никога не напуска тамошните приказни места. И главно от двуседмичната почивка на островите Бали.

Няма да говорим сега за коалите, за маорите, за Роротонга, Уанганау... Или за олимпийския парк, където преди 8 години пускахме на любопитните питомни кенгуру-та българска народна музика, с която олимпийската ни делегация беше заредена, за да шашка де когото свари с нашия фолклор. Ама на тях въобще не им хареса... Между другото знаете ли как са били кръстени тези екзотични животни? Питал един мисионер един местен маор – как се казват тия торбести животни? Оня го погледнал със своите топли черни очи и казал: Канигуру. Канигуру. Фенк ю - рекъл мисионерът и вписал името в дневника. Оказва се, обаче, че маорът му рекъл тогава на своя език - Не те разбирам, бате!

... Та, няма да говорим и за българските щангисти, които сега са австралийски предприемачи в Мелбърн и са стъкмили една яка строителна фирма. Нито за бай Тодор, който кара най-скъпата кола в Мелбърн. И това ще стане – но в следващите вестници, тъй като “Старт” силно ангажира Светла като специален и пълномощен кореспондент от Австралия за престижната заплата от 1 долар годишно.
Още повече, че в Сидни тя е вече наша колежка – работи за международното бизнес списание Style Plus, където една страница реклама струва по-скъпо дори от рекламите в “Старт Чикаго”. 4 000 долара.

Разгръщам списанието.
Остров Бали. “Риц-Карлтън Хотел”, ама не от етажи, а от вили, наредени край плажната ивица на океана. Една вила е равна на собствено парче от рая, има един наемател, струва 80 000 долара седмично. Тук се прави всичко за човека! Човекът се казва Серьожа. От Нижний Тагил, Урал. Дошъл е с една наша Маша от Ростов на Дон. От известно време тружениците на туристическата индустрия се тресат от непрекъсната любовна треска към нашите братя славяни отзад на Дунава. Най-щедри, най-ларж и най-пияни. При хората с пари комунизъм и капитализъм вече така се е омешал, че няма спасение.
Собственик на 80 хилядните вили е индиец... Индус. С мустаци. Същите като на нашия Митал, дето купи Кремиковци и ЦСКА за няколко стотин долара. Тия индусианци като че си преотстъпват мустаците един на друг специално за снимките. Всичко в Бали се владее от източни и западни собственици – индуси, японци, австралийци, англичани. Местното население е много щастливо. То си е продало всичките земи, и водата и небето дори, на щедрите инвеститори. Затворило си е местните училища, защото те вече не са нужни никому. Мало и голямо, мъжко и женско, обслужва жадните за природа и други неща туристи. Всеки обслужващ мъж получава 2 долара на ден. При жените има и по-скъпо платени позиции. Вилата на Серьожа се обслужва от прекрасен екип от 27 човека. Общо Мустакът им плаща седмично цели 378 долара. Рекламата му в списанието на Светла струва още 1 000 долара седмично. Всичко 1 378 долара. С останалите 78 622 долара все някак скърпва положението за другите разходи. Е, разбира се, той има още стотина такива вили...
Ето къде човек може да види оптимистичната картина на един проспериращ свят от наемни прислужници, на които Бог, кой знае защо, им е дал вълнуваща природа. И по примера на които вървят и други народи.
Гледам другите реклами в списанието – невероятният дизайн на градина, сред която можете да поставите своята къща. Обзавеждане на кухня само за 25 000 долара. Рекламира още един турчин, който има 7 магазина за килими, гъркиня от Мелбърн е бос на облицовките с плочки, корабна агенция прави круизи...

Разговорите ни се затлачват от професионални теми – за печатници и предпечатна подготовка, за дизайнери и писачи на репортажи... Последното, което узнавам този път е, че събеседничката ми е вече член на австралийски ротари клуб, че в Сидни има 11 месеца в годината слънце, но няма български вестник... Е, може ли така? Горките!

Прощаваме се. Тя тръгва на Изток, аз оставам на Запад.
Но между нас е един малко луд, но буйно пулсиращ технически свят, на крилете на който вече ще се срещаме все по-често, ние - Американската и Австралийската Българии... Така, че следете от тук нататък нашите австралийски репортажи!

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад


Австралия

Австралия


Австралия

Освен Кенгуру сред символите на Австралия са и Красивият залив на Сидни с романтичната сграда на Операта; Малките мечки, наречени “КОАЛА”, които са толкова симпатични, че са на първо място в Австралия по приходи от... продадени сувенири с техния образ!

Интернет дизайн