В редакцията ни се обаждат от Орландо. Морякът Златин от Бургас, който сега е сухопътен джигит и препуска с трока си надлъж и нашир из Америка, ще се преселва в Чикаго. Пита ни това-онова и главно – дали може да си намери спешно квартира в Шилер Парк. Да е близко и, ако може, на Булевард “България”, който по американските карти е обозначен като Cumberland Ave, Norridge.

Питаме го, а дали случайно не го интересува и познатият номер 4828 – ами, да! Точно той! Прочел в случайно попаднал му вестник написаното от колежката Катя Златкова /ама да не си помислим, че нещо са роднини - о, не/, за чудесиите, които се правят в Клуб “Родина”: вестници, много вестници от България и български вестници от Чикаго, книги, филми, сувенири /а дали имат фланелки на футболни клубове?/, преводачи, правене на данъчните декларации, нотариални заверки, аудио и видео трансфери, продажба на недвижимо имущество /айде, бе!/, самолетни билети, абонаменти за много български и други телевизии, превеждане на суми с царете на “летящите пари” - Money Gram /абе, истина ли е че с тях може да препратиш на семейството си пари за 4 минути, и то по-евтино за превода?/, копирен център, да пуснеш и получиш факс, да си купиш компютър или да ти поправят добрия стар приятел, ... Приказка! Такива глезотии за българина, събрани на едно място, по други места в Америка няма!

Силно заинтригувани от този разговор тръгваме и ние към Българския културно-информационен център “Родина”.
Първо ни стряска надписа – работи от 9 сутринта до 8 вечерта – 11 часа на ден! В 7 от 7-те дни на седмицата. Не ти трябва врачка за да разбереш като идеш там ще намериш ли някого. После ни срещат иконите, риби, орли, пеперуди и други разни прелестни картини на художника Бойко Димитров. Емил Господинов, главният действуващ герой в новата постановка на “Център Родина”, може да го кажем и диригентът, който за десетина дни приведе в хармония цялата тази сложна композиция от дейности, му е предоставил Клуба за първата художествена експозиция. Емил смята и по-нататък да прави това – като ще е културен клуб – да бъде културен, а не само търговски.

За майстора от “Еми Ком”, ателие за компютри и електроника, бяхме чували някои неща и по-рано. Веднъж поправи дори редакционния ни компютър и той даже работи. Много добре работи. Платихме си с живи пари – не е бартер за това да надраскаме настоящето похвално слово.
Сега, като се качихме горе, бяхме все пак изненадани от безбройните бръмбазлъци, които видяхме край разглобените за поправки компютри. И направо шашнати от това, че човек може да ги запомни.
Емо беше сглобил преди години и пуснал в действие и първия кюстендилски ежедневник – става дума за техниката. Разбира се в този кюстендилски вестник е имало и журналисти, въпреки, че сега вестник може да се прави и само от компютри. Емо е работил като тон-режисьор и музикален редактор от 1996 до 1998 г в “Дарик Радио”. И сега може да пусне за 24 часа българско радио в Чикаго, но смята, че за такава авантюра трябват сериозни инвестиции. Да се вземе скъпия лиценз, а не да се откупуват половин-един час в неслушаемо време.
Той е регистриран в световните анали на радиолюбителите и има собствена радиостанция, с която се свързва с такива като него по цял свят. Създал е и първото частно радио-такси в Кюстендил. За Интернет-радио просто не си струвало да говорим – лесно е като на Марадона да се разходи с топката между бранителите и да вкара гол...

Гледаме и новия сайт на “Родина”. Там ще може да си поставяте сами /май, че и без пари/ своята реклама. Стига ако не правите опит с нея да продадете Статуята на свободата. В сайта ще има новини, анкети, форуми, линкове...
Генерално: Емил Господинов е отворен за идеи и сътрудничество и, което е много важно и мъдро, не очаква да спечели от това, което прави за българската култура в Чикаго, от всичката тази олелия, която сам си създава. Може да не е по американски, може да не е по кюстендилски, но така мисли. Може да го е прихванало нещо по семейна линия – брат му Валентин Господинов е скулптор, преподавател в Художествената академия, участник в създаването на сегашния български герб
Сега чакаме в редакцията да ни позвънят пак от Орландо и да ни питат да идват ли в Чикаго.
- Идвай, Златине, идвай! Дай газ – и в Чикаго! Идвай!

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад